мушицата на осемдесет и първа страница хербаризирана случайно в книгата така напомня на мен двуизмерна станала част от съдържанието жалка едва забележима заклещена между буквите хербаризирана в долния десен ъгъл на свят за изпиване а днес неволно прочетох неправилно нагон за самоизяждане (днес – така условна категория; нагон – така отчетлив; самоизяждане, сама…) да днес ядох сама докато дъждът размазваше грима на прозорците като сълзи по лицето на пияна жена

shadow

Horses In My Dreams

I’ve heard that

Love is

A two-way dream

Then

Why am I

The only one

Who’s dreaming

Tell me

My pretty one, my sweet one

(Though you have never

really been mine)

.

Loving you feels like

Beating a dead horse

 

the PJ Harvey song

 

думи

hangover

Жълта съм като дърво

Солена като изгрев

Потъвам в теб като в мъгла

Изчезва всичко

Мухите в главата ми не бръмчат. Дървени са. Потриват дървените си крачета с едва доловимо стържене. Въздухът тежи от прах и жега.

.
Аз съм сакат войник в мирно време.

Тананикам си детски песнички.

черно-бели океани

.

бяла сянка там

където си ти

.

черно крило, разперено

над челото ми

самоубийство

да се удавя в соковете ти

да се задуша между бедрата

да издъхна с устни, залепени

на любимата талия

(или пък на задника)

да се самозапаля

с лавата на собствения си

вулкан

да изчезна

заедно с твоето

последно потръпване

сладостно и тихо

да се изпаря

summer’s almost gone*

* по името на едно много любимо парче на the Doors, за което се сещам в края на всеки август : )

“…Morning found us calmly unaware
Noon burn gold into our hair
At night, we swim the laughin’ sea
When summer’s gone
Where will we be…”